Трудно е с думи аз да те опиша

С поглед лесно се разбира

Как красиво мисля, чак не го побирам 

Как така реших се аз сега

Да почна да те пиша с рими пак

И как побира се това

Да те рамкирам с думи

Без тях ще остана аз

Ще почна бавно

С мисли славно

Да те опиша пълно

Почвам с думи прости

Красив и строен с усмивка пъстра

Продължавам аз сега с любимата ми твоя черта

Мислиш много, действаш сложно, но без поглед пускаш ли ме някога изобщо?

Ей сега се сетих вече за една добра черта

Не се ли казва с думи тя?

Как да я нарека, без да падна аз сега

В бездънна яма

Без дума ще остана

Харесвам как гориш сега

От желанието за малко свободна

Не дадох ти това, но опитах се-обещала бях

Свободна душа, без нерви не спря

Но избухнеш ли ти

Дупки правиш в пустите облаци

Закърпвам ги аз 

Без дума, без глас

За да съм до теб сега

Ще зашия и най-голямата щета

Ще залепя наново всичко болно

Но и себе си ще закрепя

В името да кажа че съм твоя веднага