Трудно е с думи аз да те опиша
С поглед лесно се разбира
Как красиво мисля, чак не го побирам
Как така реших се аз сега
Да почна да те пиша с рими пак
И как побира се това
Да те рамкирам с думи
Без тях ще остана аз
Ще почна бавно
С мисли славно
Да те опиша пълно
Почвам с думи прости
Красив и строен с усмивка пъстра
Продължавам аз сега с любимата ми твоя черта
Мислиш много, действаш сложно, но без поглед пускаш ли ме някога изобщо?
Ей сега се сетих вече за една добра черта
Не се ли казва с думи тя?
Как да я нарека, без да падна аз сега
В бездънна яма
Без дума ще остана
Харесвам как гориш сега
От желанието за малко свободна
Не дадох ти това, но опитах се-обещала бях
Свободна душа, без нерви не спря
Но избухнеш ли ти
Дупки правиш в пустите облаци
Закърпвам ги аз
Без дума, без глас
За да съм до теб сега
Ще зашия и най-голямата щета
Ще залепя наново всичко болно
Но и себе си ще закрепя
В името да кажа че съм твоя веднага