Напоследък не ми се пише. Седя си пред компютъра и се кумя, ама не ми се пише бре! Но не защото няма за какво. А защото има твърде много... Изоставени, захвърлени, самотни животни навсякъде. Подминаваме ги постоянно. Подминаваме ги, да. Понякога някой се навежда да ги погали, друг им подхвърля нещо, но повечето хора изсумтяват сърдито на тези "мръсни помияри" и подминават. Но защо? Днес се замислих по темата. Наскоро водих доста ожесточен дебат с моя колежка за тези "улични гадини". Напоследък пред тях се събрала глутница улични кучета и тя им тропала да не я доближават, пък те, видиш ли, я ръмжали! Ами и на мен да ми тропаш, и аз ще те ръмжа. Ама върви обяснявай! Не, те са виновни! Те са зли и трябва да бъдат събрани и изтрепани по най-брутални начини. Ако може да ги завържем в чували и да скачаме отгоре им. Добре, съгласна съм с това, че има много случаи на хора нападнати от улични кучета, твърде много дори. Но наистина ли можем да обвиним само тях? Да ли? Защо? Нима те се раждат зли и тръгват да хапят наред? Или нещо ги прави такива? Мятам си аз крачоли из центъра на града преди време и чувам от някъде скимтене. Надничам и гледам 3 малки пухкави топки, на около месец може би, с отрязани уши и опашки, още незараснали рани... Кой и защо би извършил подобно деяние не се знае. Дали психически стабилен човек, би хванал новородено кученце и би му причинил такава адска болка единствено и само за собствено удоволствие, няма да коментирам. Въпреки че съм изненадана и потресена от факта, че има хора, които действително биха изпитали удоволствие от подобно деяние. Но това е друга тема. Мисълта ми е, че на тези кученца никой няма да подаде ръка. Уви, докато успея да се организирам и задействам в опита си да им помогна, те вече бяха изчезнали. И те, ако оцелеят, ще продължат да мизеруват някъде по улиците, гладни, жадни, болни и бити. В тях се поражда страх. Ужас дори. Лошото е, че когато пораснат достатъчно, за да могат да се бранят от тези, които са им причинили това, страхът се трансформира в злоба, агресия. Те вероятно ще нападнат следващият, който им тропне или им вдигне ръка. И не мога да ги обвинявам. Те не са се родили зли. Ние сме ги направили такива. Хората, които са ги обезобразили, хората които ги подминават с "Чиба!" и т.н. Но аз не мога да си го обясня това. Наистина ли е толкова трудно да подадем ръка, да направим една малка добринка за една невинна душица? Малко е, наистина да дариш с дом, храна и обич едно клето създание. За нас е малко. Но за него това ще бъде всичко. С един малък жест можем да си спечелим верен приятел до гроб. За мен обаче си остава загадка, защо повечето хора предпочитат да причинят злина. И наистина ли такива елементи на обществото могат да бъдат наречени с гръмкото название "ЧОВЕК" или точно те са изтинските зверове?